В рамките на ЕС теоретична възможност да бъде съден производителят за вреди съществува, за разлика от САЩ и до голяма степен и Великобритания
В настоящото изложение ще се спра върху някои от основните аспекти на отговорността на производителите на ваксини против Covid-19 спрямо потребителите на ваксините, като фокусът е върху отговорността в рамките на българската правна система. Материята е изключително обширна и включва въпроси от различни правни отрасли, затова разбира се не може да бъде изчерпателно разгледана в рамките на една статия, а и това не е целта на автора. Някои от въпросите не са били досега предмет на по-задълбочен анализ в българското правно пространство, много от ползваните източници са на английски език и поради липса на друг превод ги цитирам така, както са преведени от мен. Всичко това превръща настоящата статия в едно предизвикателство, което реших да поема. Включването по-нататък – анализите и гледните точкина други колеги, само могат да обогатят общественото възприятие по тези актуални въпроси.
Потенциална възможност
Първият въпрос, на който трябва да си отговорим, е има ли опция въобще за търсене на отговорност от производителя в рамките на режима на разрешението за разпространение на ваксините.
За да могат да се използват ваксините, те получават първо разрешение от местен медицински регулатор. За целия Европейски съюз това е EMA, Европейската агенция по лекарствата, която вече одобри ваксините Comirnaty и Moderna, а наскоро и ваксината на AstraZeneca, след одобрението от EMA следва формално потвърждение от ЕК. Одобрението във Великобритания беше дадено от MHRA – Регулаторната агенция по лекарства и здравни продукти. В Щатите одобрението беше дадено от FDA – Администрацията по храните и лекарствата.
Одобрението от ЕМА представлява разрешение за продажба под условие (Conditional Marketing Authorisation), това е извънреден механизъм със съкратени срокове, обусловен от настоящата пандемия. Същественото при него е, че получателят на това одобрение, тоест производителят на ваксините, може да носи отговорност за продукта и безопасното му използване (1). Одобрението на ваксините във Великобритания е от различен тип, това е временно разрешение за използване при спешна нужда, при него продуктът не се допуска до пазара, а само се разрешава използването му. При британското разрешение производителят не носи отговорност за странични ефекти, тъй като има правен имунитет с оглед вида на разрешението и съгласно правилата в пакета от наредби в хуманната медицина 2012 г. (Human Medicines Regulations 2012) и тяхната актуализирана версия от 2020 г. Имунитетът може да отпадне при изключително сериозно нарушение на условията по процедурата за получаване на одобрение, хипотеза, която не е правно дефинирана и е очевидно трудна за доказване. Основната опция за увредени от ваксините британски граждани е да търсят еднократно обезщетение от държавата съгласно закона за обезщетения за вреди, причинени от ваксини от 1979 г. (Vaccine Damage Payments Act, 1979). (2) Подобна е ситуацията в САЩ, където също е издадено временно разрешение за използване при спешна нужда. Там производителите на ваксините са освободени от отговорност не само за Covid-19 ваксините, но и за всички останали, обезщетяването на увредените лица става по реда на специална програма – National Vaccine Injury Compensation Program, учредена по реда на Националния закон за увреждания при детските ваксини (The National Childhood Vaccine Injury Act) от 1986 г.
Тоест, в рамките на ЕС теоретична възможност да бъде съден производителят за вреди, причинени от неговите ваксини, съществува, за разлика от САЩ и до голяма степен и Великобритания, където както вече посочихме, възможностите за търсене по съдебен път на отговорност на производителя са силно ограничени.
Какъв е видът на отговорността
Следващият въпрос е за характеристиките на отговорността. Стандартният и безспорен подход за ангажирането на отговорността на производителя на ваксините е използването на института на общата деликтна отговорност, съгласно българското право за нея се прилагат чл. 45 и следващите от ЗЗД.
Интересен и важен от практическа гледна точка е въпросът за приложението на Закона за защита на потребителите (означаван по-долу като „ЗЗП“) при търсенето на отговорност от производителя. В тази връзка трябва да се проучат елементите на фактическия състава на отговорността по ЗЗП. На първо място източник на правоотношението не е договорът за продажба, сключен между търговеца и потребителя, а задължението за обезщетяване възниква по силата на закона при реализирането на елементите от фактическия състав. В § 13. от Допълнителните разпоредби на ЗЗП са дадени различни дефиниции на потребител и увредено лице, от което ясно се вижда, че увреденото лице не е задължително да е купувач на стоката, тя може да е достигнала до него по друг, косвен път. Тоест, фактът, че ваксинираното и увредено от ваксината лице не е закупило ваксината от производителя или от търговец, а тя му е предоставено безвъзмездно от държавата, не е пречка за приложението на ЗЗП.
За понятието „производител“ е дадена дефиниция, в рамките на която на първо място влизат директните създатели на ваксините, които са установени на територията на Европейския съюз или на държава, страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство. Съгласно чл. 69, ал. 2, т. 2 законът приема за производител не само директният създател на стоките и услугите, но и „представителят на производителя, когато производителят не е установен на територията на Европейския съюз или в държава, страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или вносителят на стоката, когато производителят няма представител в Европейския съюз или в държава, страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство.“. Тази формулировка дава възможност по реда на ЗЗП да бъдат съдени пред български съд примерно представители и вносители на китайска фирма за ваксини, които са установени в съответна европейска държава и които са внесли/продали ваксините на българската държава от името на китайския производител. Следващият елемент от състава по ЗЗП е „стока“ и дефиницията по ЗЗП не изключва лекарствените средства и ваксините от обхвата на действие – чл. 130, ал. 2 и § 13, т. 13. от Допълнителните разпоредби на ЗЗП.
Следващият елемент от състава на отговорността е наличието на „дефект“. Дефектът като понятие е дефиниран в чл. 132 от закона, накратко може да се определи като недостатък, който не осигурява безопасността на продукта. Правната теория обособява три типа дефекти: конструктивни, при тях е погрешна самата концепция на продукта, първоначалния му дизайн; производствени, те са възникнали в процеса на създаване на стоката, при тях дефектът се изразява в повреждане на стоката или в това, че тя се отличава се от стандартното за такъв предмет качество, от утвърдените за такъв предмет спецификации и стандарти; и инструктивни дефекти, това са тези, при които погрешно са дадени указания за употреба, не са посочени рискове, осъществена е подвеждаща реклама и други. Евентуалното увреждане от ваксина срещу Covid-19 може да бъде в резултат на всеки един от тези три типа дефекти, този въпрос ще бъде разгледан по-детайлно по-нататък в настоящето изложение.
Последните елементи от фактическия състав са вреда и причинна връзка между дефекта и вредата, вина при отговорността по реда на ЗЗП не е нужно да се доказва. Особеното при отговорността по ЗЗП е, че могат да се претендират само имуществени вреди, причинени от смърт или телесна повреда на физическо лице съгласно чл. 131 от ЗЗП, като например разноски за лечение, за хирургически операции, за погребение и други. За увреденото лице е запазена възможността да търси обезщетение за неимуществени вреди по общия ред на деликта.
От изложеното дотук за спецификите на отговорността по реда на ЗЗП следва, че няма пречка увредено от ваксините лице да потърси отговорност от производителя по реда на този закон, разбира се спазвайки предвидените в закона условия. В подкрепа на тази теза може да се добави следното – ЗЗП е приет като акт на транспониране на няколко европейски директиви, една от които е Директива 85/374. А имплементираните в националните законодателства текстове на Директива 85/374 са един от основните правни пътища за търсене на отговорност във връзка с употребата на лекарства и лекарствени продукти доколкото съответната държава не е създала специален режим на търсене на такава отговорност, различен от общия. Такъв специален законов режим има например в Германия – Закон за лекарствените продукти от 24 август 1976 г. ( Arzneimittelgesetz vom 24 August 1976 ). Съгласно решение на Съда на ЕС по дело № C-310-13/2013 от 20.11.2014 г. (3), свързано с преюдициално запитване на жена, увредена тежко от приема на лекарствен продукт; се допуска приложението на специалния закон, доколкото не той не противоречи на разпоредбите на Директива 85/374 и урежда въпроси извън обхвата на Директивата. Тук може да се посочи и текста на отговор на ЕК на парламентарен въпрос от 26.08.2020 г. (4), зададен от европейския депутат Marc Botenga (GUE/NGL). Въпросът на евродепутата започва с увода, че е изтекла информация, че европейското фармацевтично лоби притиска ЕС да приеме освобождаване на фармацевтичните компании от отговорност за евентуални опасни странични ефекти от ваксините, като това ще се постигне с текстове в предварителните договори за покупка на ваксините. Посочва се и цитат от Комисията за планирано освобождаване на производителите от някои отговорности с оглед на големите рискове, поети от тях. В отговора на Комисията се посочва, че тя е подсигурила съответствието на предварителните договори за покупка на ваксините с европейското право и напълно зачита и защитава правата на гражданите във връзка с Директива 85/374. Този отговор ясно показва, че Комисията възприема Директива 85/374 като нормативната база за отговорност на производителя.
Какви вреди могат да се претендират при двата вида отговорност – тук е едно от съществените различия. Както вече посочихме, при отговорността по ЗЗП могат да се претендират само имуществени вреди, причинени от смърт или телесна повреда на физическо лице, тоест имаме сериозно ограничение в обхвата на вредите, като се има предвид, че съществена компонента при увреждания от лекарствен продукт са именно неимуществените вреди от типа на болки, страдания, лишаване от житейски радости и възможности и прочие. Имуществената отговорност включва както претърпени вреди, така и пропуснати ползи. При деликтната отговорност няма такива ограничения и имуществените и неимуществени вреди могат да се претендират в пълния ми обем.
Предпоставки за отговорността
На базата на горепосоченото нека да разгледаме какви са специфичните предпоставки за задействане на отговорността на производителя, хипотезите могат да се използват и за двата типа отговорност, като се вземат предвид обаче специфичните разлики между деликтната и потребителската отговорност. Едната разлика е, че при деликта се търси виновност на поведението, като вината се презумира, а при отговорността по ЗЗП вината не се изследва. Другата разлика е свързана с вече коментираното ограничение при отговорността по ЗЗП, че настъпилата вреда трябва да се е изразила в смърт или телесна повреда.
Отговорност за произвеждане на стока с производствен дефект. Тук е единственият случай, когато освен за странични ефекти на ваксината потърпевшият може да предяви иск за неефективност на ваксината поради дефекта й. Тоест той трябва да докаже, че при създаването на конкретната ваксина се е проявил производствен дефект, и това въпреки че само по себе си не му не нанесло здравословни вреди, я е направило неефективна и той се разболял от Covid-19. Тоест поради дефекта си ваксината не е изиграла своята предпазваща функция. От самото разболяване пък вече човекът е получил увреждане. Това е екзотична и много трудна за доказване хипотеза, но теоретично не може да се изключи. При производствен дефект могат да се претендират и всички посочени по-долу вреди за странични ефекти, възникнали в резултат на действието на дефектната ваксина сама по себе си или на взаимодействието й с други лекарствени средства.
Отговорност за произвеждане на стока с конструктивен дефект. Тук се ангажира отговорността на производителя за страничните ефекти от ваксината. Производителите са обявили определени краткосрочни странични ефекти, които са се проявили при клиничните изпитвания. При одобрените ваксини тези ефекти са публично извести, записани са в листовките за потребителя и освен това потребителят на ваксината в задължителната декларация за информирано съгласие, изготвена по образец, декларира, че е запознат с „очакваните нежелани лекарствени реакции на прилагания биопродукт“. Декларацията може да бъде намерена на сайта на Министерството на здравеопазването (5). Тук прави впечатление следното: при такъв тип декларации за да е безспорен ефекта им, че има информирано съгласие на потребителя и съответното освобождение от отговорност на производителя на продукта, трябва да има изрично изброяване на тези нежелани реакции или даване на референция към тях, като текстът може примерно следния „очакваните нежелани лекарствени реакции на прилагания биопродукт, посочени в съответната листовка на потребителя“. Тъй като листовките обаче са публични, липсата на конкретно изброяване или референция едва ли ще повлияе освобождаването от отговорност на производителя за известните краткосрочни ефекти. Отговорността на производителя обаче остава за всички краткосрочни негативни ефекти, които не са посочени в листовката на продукта.
Съгласно наличната общодостъпна информация, а и на базата на преценката на времето за производство и тестване на ваксините, техните дългосрочни негативни ефекти, които могат да настъпят примерно след една, две или пет години не са изследвани и са неизвестни. Така че при проявление на такива дългосрочни ефекти, които се състоят в увреждане на ваксиниран човек, би следвало да се ангажира отговорността на производителя.
Дотук в рамките на отговорността за произвеждане на стока с конструктивен дефект разглеждахме хипотезата на увреждане, което настъпва в резултат на действието на ваксината самостоятелно. Но вредоносният ефект може да настъпи и в резултат на взаимодействие на ваксината с други лекарствени средства. Тук следва да се посочи, че съгласно публичната информация лекарствените взаимодействия при вече одобрените в рамките на ЕС ваксини също не са проучвани и съответно няма информация какви биха могли да бъдат те. На фона на това прави впечатление текста в посочената вече декларация за информирано съгласие, че деклараторът е запознат с „взаимодействието с други лекарствени продукти“. След като такава информация липсва, и в декларацията не е налице изрично изброяване на лекарствените взаимодействия или референция към такова изброяване, тази част от декларацията е определено невярна. Съответно тази част от декларацията е нищожна поради невъзможността на декларатора да формира реално воля по този въпрос и да даде своето съгласие, тя не поражда правно действие и не освобождава по никакъв начин производителя от потенциални вреди от взаимодействия, които самият той не е проучил. Затова обхвата на отговорността на производителя за увреждане, породено от взаимодействие между ваксината и лекарствени средства, е аналогичен на този при хипотезата за самостоятелно действие на ваксината – включва всички краткосрочни негативни ефекти, които не са посочени в листовката на продукта, както и всички дългосрочни негативни ефекти.
Отговорност за произвеждане на стока с инструктивен дефект. Тук нещата се припокриват до голяма степен с отговорността за произвеждане на стока с конструктивен дефект, например в частта за непосочените рискове. Все пак има някои хипотези, в които може да се търси самостоятелна отговорност по този параграф. Например в листовката на потребителя на една от одобрените ваксини не е посочена споменатата вече липса на проучвания относно лекарствените взаимодействия, а пише, че пациентът трябва да каже на лекаря/фармацевта за вземани в момента или наскоро лекарства, за да се избегне евентуално взаимодействие. По този начин се прави опит да се прехвърли отговорността за взаимодействията към лекаря и потребителя, въпреки че нито лекаря, нито потребителя са има възможността да получат тази информация, този подход може да се определи като неточна и даже подвеждаща информация. Друга потенциална хипотеза за отговорност по този параграф би възникнала, ако производителят е посочил изрично, че дадени съставки на ваксината или даден механизъм на приложението й са безвредни, а впоследствие се окаже, че това не е така.
Реализиране на отговорността
На този въпрос ще се спра съвсем накратко. Общият принцип е, че отговорността може да се реализира по съдебен път пред български съд на посочените по-горе основания, когато производителят ответник е регистриран в държава от ЕС, респективно държава по Споразумението за Европейското икономическо пространство. Освен това има възможност да се привлекат към отговорност вносители и представители на производители, които са регистрирани в страни извън рамките на ЕС и ЕИП, както беше коментирано по-горе в частта за отговорността по реда на ЗЗП. Правната уредба за определяне на компетентните съдилища е в Регламент (ЕС) № 1215/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2012 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела, Кодекса на международното частно право и други приложими нормативни актове и международни договори.
Клаузи за освобождаване от отговорност
ЕК проведе през 2020 г. преговори с производителите на Covid-19 ваксини, в резултат на което бяха подписани редица предварителни договори за покупка (“Advanced Purchase Agreements”,означавани по-долу за удобство „APA”) с производителите. ЕК подписва договорите в качеството на представител на страните членки, т.е от тяхно име, правната основа за поръчката по закупуването е Регламент 2016/369 от 15 март 2016 г. относно предоставянето на спешна подкрепа в рамките на ЕС (ESI). Един от документите в тази връзка е съобщението на Комисията „com (2020) 245 final/17.06.2020“, в което се описва процедурата за подписването на APA. В него въпросът за отговорността на производителя се засяга доста лаконично:
“Комисията ще бъде отговорна за процедурите по поръчката и сключването на APA, но отговорността за прилагането и използването на ваксините, включително отговорността за обезщетение съгласно всяка специфична клауза за освобождаване от отговорност, предвидена в съответния APA, ще остане за страните членки, покупатели на ваксините.”
Посоченото съобщение на Комисията се допълва от ново съобщение – C(2020) 9309 final/15.12.2020. В него се потвърждават ангажиментите от предходното съобщение, посочват се сключените към този момент шест APA и се правят заявки за нови количества ваксини към двама от производителите.
В редица медии през 2020 г. излязоха информации, че производителите търсят освобождаване от отговорност за ваксините си и водят в тази връзка преговори с ЕК. В тази връзка бяха задавани и въпроси от евродепутати. По-горе беше цитирано запитването от европейския депутат Marc Botenga (GUE/NGL) от 26.08.2020 г., подобно запитване внасят и депутатите Kateřina Konečná (GUE/NGL) и Marc Botenga (GUE/NGL) на 09.09.2020 г., те задават три въпроса за отговорността на производителите (6). И при двете запитвания Комисията дава отговор, че в APA има някои специфични клаузи за освобождаване от отговорност, без да дава повече конкретика по тези клаузи.
След като продължително време APA не се публикуваха и съдържанието им оставаше в тайна, ЕК наскоро направи общодостъпни три от тях – договорите с CUREVAC AG, AstraZeneca AB и обединението между SANOFI PASTEUR S.A. и GLAXOSMITHKLINEBIOLOGICALS S.A. В публикуваните версии са цензурирани със задраскване редица разпоредби, но все пак те дават представа за структурата на договорите и основните права и задължения на страните. Договорите могат да бъдат свалени от страницата на ЕК. (7).
Въпреки, че не са идентични, и в трите договора има ред сходни разпоредби:
1. При наличните APA става ясно, че в тях се уреждат всички съществени условия по сделката, тоест те играят ролята на общи условия, и страните членки не могат да се отклоняват от клаузите в тези общи условия, включително и относно цената и отговорността на производителя. Конкретните доставки се заявяват допълнително от страните членки с бланка за поръчка (“Order form” или“Vaccine order form”), която е приложена към договорите и е с фиксирано съдържание.
2. И трите договора се уреждат от белгийското право, като съдебните спорове между страните се решават от компетентния съд в Брюксел, Белгия. Виж в тази връзка чл. 1.22.1 и 1.22.2 от договора с CUREVAC AG (означаван по-долу за удобство „CUREVAC APA”), чл. 18.4 и чл. 18.5 от договора с AstraZeneca AB (означаван по-долу за удобство „AstraZeneca APA”) и чл. 1.11.1 и чл. 1.11.2 от договора със SANOFI PASTEUR S.A. и GLAXOSMITHKLINEBIOLOGICALS S.A. (означаван по-долу за удобство „SANOFI & GLAXO APA”).
3. И в трите публикувани предварителни договора са налице клаузи за освобождаване на производителя от отговорност. В CUREVAC APA този въпрос е уреден в чл. 1.23, в AstraZeneca APAуредбата е в чл. 14 и чл. 15 и в SANOFI & GLAXO APAсъответните клаузи са в чл. II.6 от договора. Въпреки че има разлики както в правните формулировки, така в конкретното съдържание на отговорността при различните договори, в трите договора има много общи неща при формулирането на освобождаването от отговорност, някои от тях ще бъдат разгледани тук. Първо, принципът тук е че не се блокира правото на иск на увредените лица, както е например съгласно американската правна уредба на въпроса, спомената по-горе, а се обезщетява производителя за претърпените от него вреди. Затова и тук се използва понятието „indemnification”, което означава както освобождаване от отговорност, така и „обезщетяване, заплащане на обезщетение“. Този подход е в съответствие и с принципите на европейското право, при което гражданите няма как да бъдат лишени от възможността за иск. Вредите на производителя, означавани в договорите с понятието “Losses”, или „загуби“, включват следното:
А) съгласно CUREVAC APA, чл. 1.23.5 вредите/загубите се състоят от: (i) „…. отговорност спрямо увредената страна ……………………./следва цензуриран участък/ за смърт; физическо, ментално или емоционално увреждане; болест; инвалидност /disability/; разноски за гледане и грижа /cost of care/; загуба или повреждане на имущество; загуба на доходии прекъсване на бизнеса, и (ii) всички разумни и необходими разноски свързани с такива вреди, включително съдебни такси, възнаграждения на вещи лица, и други разноски по съдебното дело и уреждането на спора. “
Б) съгласно AstraZeneca APA, чл. 14.1 вредите/загубите се състоят от: „ …. всички щети и отговорности, включително при уреждане на споровете, за което Обезщетяващата страна (т.е. съответната страна-членка) е дала съгласие по реда на чл. 14.2, и всички правни разноски, свързани с, породени от или отнасящи се към искове за смърт, физическо, ментално или емоционално увреждане; болест; инвалидност /disability/ или създаването на страх от възникването на някое от предходните изброени състояния; загуба или повреждане на имущество и прекъсване на бизнеса за увредена страна или близък човек на такава увредена страна“.
В) съгласно SANOFI & GLAXO APA, чл. II.6.4 от договора вредите/загубите се състоят от: „….всякаква отговорност и разумни директни правни разноски за външни консултанти, необходими за защитата срещу искове на трети лица (например възнаграждения на адвокатски кантори, възнаграждения на външни експерти), направени и понесени с съответствие с нормалната практика за увреждане, щети и вреди (заедно „Вредите“) отнасящи се към смърт, физическо, ментално или емоционално увреждане; болест; инвалидност /disability/; загуба или повреждане на имущество и прекъсване на бизнеса за увредена страна“.
Втори общ момент при трите договора е, че правната защита от отговорност се разпростира не само върху директните производители, страни по договорите, но върху ред свързани с тях лица. Конкретният обхват на свързаните лица е определен във всеки отделен договор, като в някои от договорите обхватът е по-широк и включва примерно и подизпълнителите, както и други лица в процеса на производство, лицензиране, тестване и доставка на ваксините.
Трето, във всеки от трите договора има клаузи, които предвиждат ограничаване или изключване на предоставеното на производителите освобождаване от отговорност (indemnification). Това е посочено в чл. 1.23.4 от CUREVAC APA, в края на първия параграф на чл. 14.1 от AstraZeneca APAичл. II.6.5 от SANOFI & GLAXO APA.За съжаление няма как да бъде коментирано съдържанието на тези клаузи, които засягат широк обществен интерес, тъй като във всеки от договорите те са цензурирани.
Четвърто, във всеки от публикуваните договори освен стандартната клауза за освобождаване от отговорност и обезщетяване на вредите, понесени от производителя, има допълнителни клаузи, предвиждащи оказване на активно съдействие от страните членки спрямо производителя. Съгласно чл. 1.23.10 на CUREVAC APA, производителят може да поиска от съответната страна членка да поеме на свои разноски и със свои консултанти пълния обем от действия по правната защита на производителя срещу искове на трети лица. Тук изрично е посочено, че когато осъществяват тези действия, страните членки трябва да пазят интересите на производителя и нямат право да уреждат правните искове към производителя заедно с увредените лица без съгласието на производителя. В AstraZeneca APAтази материя е регулирана в чл.14.2, където покрай поредица от цензурирани пасажи, които нарушават кохерентността на анализирания текст, е виден ангажимента на страните членки да положат усилия да „смекчат ефектите на исковете“ заедно с производителя, да съдействат на своя сметка при разследването и защитата в рамките на всеки въпрос, обхванат от клаузите за освобождаване от отговорност и други. Посочено е също, че производителят и другите освободени от отговорност лица могат да търсят уреждане на спора с увредените лица чрез споразумение или компромис, като това става само със съгласието на съответната страна членка. В SANOFI & GLAXO APA, в чл. II.6.9 има отново подобни клаузи, че страните членки и производителите (които са двама по този договор) ще сътрудничат активно с цел запазване интересите на производителите, като за страните членки и тук има възможност да поемат самостоятелно правната защита на производителите срещу исковете на увредените лица.
Заключение
Освобождаването от отговорност е мотивирано на редица места в договорите и съответните документи на ЕК с извънредните условия на пандемия, което диктува да се произведат възможно по-бързо ваксини срещу Covid-19, което пък на свой ред означава, че производителят няма как да гарантира, че тези ваксини са напълно проверени и изпитани. Пандемията е факт, тя взема многобройни човешки жертви, засяга здравето на милиони хора и нанася огромни социални щети. Ваксините от друга страна са проверено средство, което в исторически план е помогнало на човечеството да се справи с ред страшни болести. Факт е и това, че производителите на ваксини работят под огромен обществен натиск и са напрегнали докрай потенциала на своите служители и на производствените си мощности, както и са инвестирали значителни финансови средства. Така че производителите и свързаните с тях лица в рамките на производствения процес на ваксините заслужават подкрепа и защита, включително правна. Това обаче не трябва да нарушава баланса между правата на производителите и правата на гражданите на ЕС, включително и българските граждани. За тези граждани, които са потребители на ваксините, както вече беше коментирано съществува реален риск от понасянето на увреждане, но за тях не е предвидена никаква специална защита. Даже напротив, предварителните договори за покупка бяха държани немалко време в тайна и даже и сега са публикувани само три от тях, и то с със сериозна цензура в съдържанието, което само по себе си вече е нарушение на правото на гражданите на адекватна информираност при ползването на ваксините. На следващо място, комбинацията от пълно освобождаване от отговорност на производителите, съчетано с посочените по-горе клаузи за активно съдействие от страна на страните членки за разрешаване на споровете с увредените лица, недвусмислено показва следното: при евентуално съдебно дело, заведено от увреден европейски, респективно български гражданин срещу производителя на ваксината, този гражданин на практика ще води делото както срещу производителя, така и срещу собствената си държава. Подобна диспозиция сериозно намалява възможността за спечелването на такова дело. Тоест крайният извод е, че въпреки че европейският гражданин и в частност българският не са лишени от правото да потърсят по съдебен път отговорност от производителите на ваксини срещу Covid-19, то успешното реализиране на тази отговорност е малко вероятно. Липсват и алтернативни методи за обезщетяване на гражданите чрез съответни фондове, каквито има във Великобритания и САЩ. Затова според мен, за да бъде верен на своите изконни принципи и на своята демократична философия, ЕС трябва да направи публични всички APA и да създаде механизми за адекватна защита на своите граждани, които изберат да използват ваксини срещу Covid-19.
Адвокат Милен Пенев има 18-годишна юридическа практика, работи предимно в областта на бизнес правото, като обслужва български и чуждестранни клиенти. Същевременно има интерес и към актуални социални въпроси и тяхната правна уредба. За него принципът на справедливостта е водещ при регулирането на човешките отношения, независимо дали източникът на регулацията са нормативни предписания или договорни клаузи.
Страница на Европейската комиисия, < https://ec.europa.eu/commission/presscorner/detail/bg/qanda_20_2390 >
Stephen Parkinson, 04.12.2020, <https://www.kingsleynapley.co.uk/insights/blogs/public-law-blog/regulation-and-uptake-of-the-covid-19-vaccine >
Решение на Съда на ЕС, 20.11.2014, <https://op.europa.eu/bg/publication-detail/-/publication/ff0c4fbf-0632-4554-aaac-8fa31036b01e/language-bg>
Marc Botenga, 06.08.2020, <https://www.europarl.europa.eu/doceo/document/P-9-2020-004650_EN.html>
декларация за информирано съгласие, страница на Министерството на здравеопазването, <https://www.mh.government.bg/bg/novini/aktualno/ot-27122020-g-startira-imunizacionna-kampaniya-sre/ >
Kateřina Konečná (GUE/NGL) и Marc Botenga, 09.09.2020, <https://www.europarl.europa.eu/doceo/document/E-9-2020-004950_EN.html>
Страница на Европейската комиисия, <https://ec.europa.eu/info/live-work-travel-eu/coronavirus-response/emergency-support-instrument_en>
